sofaford (Софиян Фордунков)
6 8
Sep 21, 2007, 5:01 PM

Завърнах се - какво видях 

  Poetry
711 0 5
Завърнах се, защо ли?

Във тъмно място коня си запрях,
промъкнах се във сенките на слънчев ден,
на облака над моя дом.

Извиках – „Хей, завърнах се, елате, помогнете да разпрегна!”
Насреща никой не излезе,
вратите зеят със судена тъмнина,
смрадтта ме удря и почти поваля,
брутално викайки - животът тук – умрял е, убит, престанал, изродил се.

Домът на моя спомен подменен е
с обрасъл в репеи бордей,
където всичко е за продан,
продадено, използвано и кухо,

където въздухът и светлината изкуствени са,
така че да виреят само демони и зло,
там смелите сърца се спират със олово,
героите са мъртви или пък участта си жалката влачат безнадеждно,
като във криво огледало намирам всичко подменено,
веселието – похот,
помощта – продажна,
а щастието е пари.

Провирайки се покрай маси, натежали от забрава,
аз хора търся сред тези същества, живеещи по страшни правила
и не разбирам – когато тръгнах, оставих тук
асмите, виното, усмивките, мечтите.
Щастливите деца и толко много хора, вършещи добро.

Свещта запалвам и този малък пламък браня
от изкушени ангели, от зли герои, от вятъра на новия живот,
но пламъчето ми изтлява сред присмех и мълчание.

Безпомощен сега навън излизам –
простете, но ще бързам да се върна, в света на хората,
където вековете тъмнина са свършили
и Човещината свалила ценника,
отворила ръце, сред хората отново шевства.

© Софиян Фордунков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??