Завърнах се, защо ли?
Във тъмно място коня си запрях,
промъкнах се във сенките на слънчев ден,
на облака над моя дом.
Извиках – „Хей, завърнах се, елате, помогнете да разпрегна!”
Насреща никой не излезе,
вратите зеят със судена тъмнина,
смрадтта ме удря и почти поваля,
брутално викайки - животът тук – умрял е, убит, престанал, изродил се.
Домът на моя спомен подменен е
с обрасъл в репеи бордей,
където всичко е за продан, ...