Jul 1, 2008, 10:48 PM

Заяде ципът 

  Poetry » Other
953 0 33
Живях добре. Почти като невидима.
Разграждах самотата си. До вчера.
Във нормите на миналото - примерна.
Такава бях... Докато те намеря.
Живях добре. Почти като по книга.
И всяка страница на място щракваше.
Започнаха очи да не ми стигат -
да видя пътя, който ме очакваше.
Живях добре. Почти като номадка.
И нямах дом, където да почина.
Поспрях случайно в твоята палатка.
Заяде ципът... Да не си замина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??