1 jul 2008, 22:48

Заяде ципът 

  Poesía » Otra
954 0 33
Живях добре. Почти като невидима.
Разграждах самотата си. До вчера.
Във нормите на миналото - примерна.
Такава бях... Докато те намеря.
Живях добре. Почти като по книга.
И всяка страница на място щракваше.
Започнаха очи да не ми стигат -
да видя пътя, който ме очакваше.
Живях добре. Почти като номадка.
И нямах дом, където да почина.
Поспрях случайно в твоята палатка.
Заяде ципът... Да не си замина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??