Jan 22, 2014, 10:16 PM

Зазиждане 

  Poetry » Love
761 0 2

Зад тъмна магия градът е забулен.

Нощта е красива, нощта е коварна.

По ъглите шепоти тайни се бутат,

светът е останал отвъд светлината.

 

Отвъд светлината светът е останал

самотен и сгушен, замечтан и отчаян.

Буден е само прозорецът малък

- квадратът светлинен на бялата стая.

 

На бялата стая квадратът светлинен

диша и тръпне, и цял е окъпан

в любовните ласки на двама без име

и с тяхната обич зората ще пръкне.

 

Зората ще пръкне със тяхната обич.

Нозе натежали  ще затътри светът.

Зазидан отвънка е онзи прозорец,

към който душите ни все се стремят.

© Стефан Балди All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Санвали
  • "Зазидан отвънка е онзи прозорец,
    към който душите ни все се стремят."

    Поздрав, Стефан! Хареса ми!
Random works
: ??:??