22.01.2014 г., 22:16 ч.

Зазиждане 

  Поезия » Любовна
762 0 2

Зад тъмна магия градът е забулен.

Нощта е красива, нощта е коварна.

По ъглите шепоти тайни се бутат,

светът е останал отвъд светлината.

 

Отвъд светлината светът е останал

самотен и сгушен, замечтан и отчаян.

Буден е само прозорецът малък

- квадратът светлинен на бялата стая.

 

На бялата стая квадратът светлинен

диша и тръпне, и цял е окъпан

в любовните ласки на двама без име

и с тяхната обич зората ще пръкне.

 

Зората ще пръкне със тяхната обич.

Нозе натежали  ще затътри светът.

Зазидан отвънка е онзи прозорец,

към който душите ни все се стремят.

© Стефан Балди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Санвали
  • "Зазидан отвънка е онзи прозорец,
    към който душите ни все се стремят."

    Поздрав, Стефан! Хареса ми!
Предложения
: ??:??