mia (Мая Пенчева)
5 4
Sep 3, 2008, 10:04 PM

Зазоряване 

  Poetry » Landscape
612 0 2

 

 

Събуждам се аз много рано.

И повече не мога да заспя.

Луната как залязва виждам.

Посрещам раждането на деня.

И в този миг е всичко толкоз истинско,

и е лишен светът от грим.

А после всички преобличат се

и си придават образ мним.

И всеки втурва се в безбрежното,

за да намери своя бряг.

И всеки втурва се към необятното,

за да заграби своя дял.

Но как в безбрежното да търсиш граница?

А  необятното да поделиш?

И някак независимо от нас тече животът ни

по своя път необозрим.

© Мая Пенчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??