Зазоряване

mia (Мая Пенчева)
5 4

3 сент. 2008 г., 22:04

Поэзия » Пейзажная

613 0 2

Събуждам се аз много рано.

И повече не мога да заспя.

Луната как залязва виждам.

Посрещам раждането на деня.

И в този миг е всичко толкоз истинско,

и е лишен светът от грим.

А после всички преобличат се

и си придават образ мним.

И всеки втурва се в безбрежното,

за да намери своя бряг.

И всеки втурва се към необятното,

за да заграби своя дял.

Но как в безбрежното да търсиш граница?

А необятното да поделиш?

И някак независимо от нас тече животът ни

по своя път необозрим.