Здравей, любов! Събудих се.

Мислите за теб до мене спяха,

приютил ги бях  в топлата постеля.

Пръстите във въздуха безпомощно висяха,

без да могат  истински да те досегнат.

Една сълза пробуди с мъката си мрака,

повела шепота на ручейче след нея.

На брега му плах  стоях и чаках,

ала бурята ме вече бе повела.

Като облак във безкрая на небето

ти край мен с призрачни криле летеше.

Исках твоят полет да е свързан с мене,

но вихърът ù  безнадежно ни делеше.

Навярно с утрото пороят ù ще стихне

и аз с надежда отново ще напиша:

Здравей, любов! Остани при мене.