Здравей, любов! Събудих се.
Мислите за теб до мене спяха,
приютил ги бях в топлата постеля.
Пръстите във въздуха безпомощно висяха,
без да могат истински да те досегнат.
Една сълза пробуди с мъката си мрака,
повела шепота на ручейче след нея.
На брега му плах стоях и чаках,
ала бурята ме вече бе повела.
Като облак във безкрая на небето
ти край мен с призрачни криле летеше.
Исках твоят полет да е свързан с мене,
но вихърът ù безнадежно ни делеше.
Навярно с утрото пороят ù ще стихне
и аз с надежда отново ще напиша:
Здравей, любов! Остани при мене.
© Йордан Малинов Все права защищены