Дъждът си пролетта излива,
а мен ми идва да заплача
от бол по кривата ни нива
на преходната неудача.
От джоба плащаме мнозина
с мизерни пенсии, заплати
ток от зелените юзини,
от вятърните Голиати.
И Дон Кихот да им застане,
съзрял във тях перата гъши,
и той би вдигнал бяло знаме
пред пропелерите могъщи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up