Отново с онези познати неща
се опивам, и пак отначало.
Аз съм буден, аз познавам нощта,
която сега
е единствена дреха върху моето тяло.
И пак с онези зелени очи
се споглеждаме някак неясно,
те ме познават, по-добре от преди,
а аз съм пиян и това е прекрасно.
© Ивайло Проданов All rights reserved.