Aug 28, 2012, 10:34 AM

Зелено 

  Poetry
864 1 2

Отново с онези познати неща

се опивам, и пак отначало.

Аз съм буден, аз познавам нощта,

която сега

е единствена дреха върху моето тяло.

 

И пак с онези зелени очи

се споглеждаме някак неясно,

те ме познават, по-добре от преди,

а аз съм пиян и това е прекрасно.

© Ивайло Проданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??