Oct 30, 2018, 8:52 AM

Земно 

  Poetry » Other
754 6 10

Когато ме разкъса крилатата ми дреха,
когато синевата прокуди мойте рими,
нозете ще ми бъдат опора и утеха,
тогава целуни ме и земното прости ми!

 

Но тегли ме земята - най-святата ми майка,
макар светът, заслушан в небесните си трели,
не чува тишината на нощите потайни, 
които са до лудост вълчиците обзели.

 

Ще вия срещу всичко, което ме възнася
по-горе от пръстта ѝ, безпочвено родила
най-чистата ми същност, без ангелска украса,
но бранеща със нокти човешката си сила.

© Миглена Миткова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??