JujuBuju (Миглена Миткова)
561 3983
30.10.2018 г., 8:52 ч.

Земно 

  Поезия » Друга
755 6 10

Когато ме разкъса крилатата ми дреха,
когато синевата прокуди мойте рими,
нозете ще ми бъдат опора и утеха,
тогава целуни ме и земното прости ми!

 

Но тегли ме земята - най-святата ми майка,
макар светът, заслушан в небесните си трели,
не чува тишината на нощите потайни, 
които са до лудост вълчиците обзели.

 

Ще вия срещу всичко, което ме възнася
по-горе от пръстта ѝ, безпочвено родила
най-чистата ми същност, без ангелска украса,
но бранеща със нокти човешката си сила.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??