Един Чан ми проговаря

Близва миглите ми затворени

Усещам природата му истинска

в претенция да бъде моя.
Китайски монах

с размити сини очи

вторачва се в моите – небесносините.

Като йероглиф напластен с хиляди значения

оплита ме 

миризмата на пръчици благоуханни

‘И Буда убий,

И в себе си Будата убий...’

нашепва ми вятърът

носещ далечни будистки химни

В дума едничка се скривам

откривам я в дъха на лотос

загубвам себе си в стъблото

избликвам думата росна върху листото

Остава само тя –

Едната дума

Без мен бъдеща,

от мен пресътворена.  

p.s.:Чан е китайското име на  Дзен-школата (която реално първо се появява в Китай).