1 мар. 2011 г., 19:30

Zen-настроение... 

  Поэзия » Восточные формы
563 0 1

Един Чан ми проговаря

Близва миглите ми затворени

Усещам природата му истинска

в претенция да бъде моя.
Китайски монах

с размити сини очи

вторачва се в моите – небесносините.

Като йероглиф напластен с хиляди значения

оплита ме 

миризмата на пръчици благоуханни

‘И Буда убий,

И в себе си Будата убий...’

нашепва ми вятърът

носещ далечни будистки химни

В дума едничка се скривам

откривам я в дъха на лотос

загубвам себе си в стъблото

избликвам думата росна върху листото

Остава само тя –

Едната дума

Без мен бъдеща,

от мен пресътворена.  

 

p.s.:Чан е китайското име на  Дзен-школата (която реално първо се появява в Китай).

© Джина Б Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??