Зенит щом има, има и надир
На Г.
Очите ни все гледат към небето,
за клетва, жалба, или благослов.
От немощния старец до детето,
да върже люлка, или за покров.
А пътят ни житейски, криволичи,
сред болки, радости - без миг покой.
Затуй човеците не си приличат,
различен е и черния повой.
Когато ни дотегне тая мъка,
очи сведем, към рохкава бразда,
че рано ни е, рано за разлъка,
и всеки има своята звезда.
Разбира се, че просто е и ясно,
избухват и звездите най-подир.
Звезда ли е - тя никога не гасне -
зенит щом има, има и надир.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не се плаши, сенсей, тя вещата вещица си е такава. Само не я дразни, с разни лопати и кошчета, че не отговарям.
-
Стреснат, трогнат, очарован...
Благодаря!
Хубави стихове за нормален човек. А силата ти е в бурните изблици на емоциите и тихите повеи на душата.
Пък такива като мен... С лопата да ринеш и в коша да мяташ.
Дебелянов, "Сиротна песен", последен стих. -
Момичета...
-
С Дени! За надеждата...
-
И Надето щом я има, има Надежда.
Сигурна съм , че Генек ей сега ще се припознае в посвещението!
Прегръдка , Наде
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
