На Г.
Очите ни все гледат към небето,
за клетва, жалба, или благослов.
От немощния старец до детето,
да върже люлка, или за покров.
А пътят ни житейски, криволичи,
сред болки, радости - без миг покой.
Затуй човеците не си приличат,
различен е и черния повой.
Когато ни дотегне тая мъка,
очи сведем, към рохкава бразда,
че рано ни е, рано за разлъка, ...