18 sept 2020, 15:10

Зенит щом има, има и надир 

  Poesía » Filosófica
412 2 5
На Г.
Очите ни все гледат към небето,
за клетва, жалба, или благослов.
От немощния старец до детето,
да върже люлка, или за покров.
А пътят ни житейски, криволичи,
сред болки, радости - без миг покой.
Затуй човеците не си приличат,
различен е и черния повой.
Когато ни дотегне тая мъка,
очи сведем, към рохкава бразда,
че рано ни е, рано за разлъка, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??