Нещо сякаш се обърка с времето на пролетта.
Вместо да си спи дълбоко, тя надзърна вън в нощта.
Сънено премига с топли, слънчеви очи...
Стреснатата зима, смаяно се сви.
Дръпна се дълбоко в сенките...
За пръв път видя как се будят вейките.
Беше запленена от този подранил живот.
Дискретно си покри косите
и смири до себе си вятъра - койот.
Пролетта пристъпи, мислейки, че е сама.
Заплете мрежа от небесна синева,
изпра я в незаспалите реки ...