Jul 26, 2009, 11:41 AM

Зимен вятър 

  Poetry
544 0 5

Денят донесе

с късния ми вик

на залеза във скута

твойто име.

За кой ли път

повярвах в този миг!

Във тебе.

И във тайнството

незримо...

 

Разбудени,

брезите шумолят...

Побягва тишина,

обезумяла.

До пръсване

зениците болят!

И плаче близостта -

непреболяла...

 

През пазвата

на сетните звезди

със мокри стъпки

броди пак Зората.

В нощта се сляха

полюсни следи!

И писна във Душата

зимен вятър!

© Донка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??