26 jul 2009, 11:41

Зимен вятър 

  Poesía
576 0 5

Денят донесе

с късния ми вик

на залеза във скута

твойто име.

За кой ли път

повярвах в този миг!

Във тебе.

И във тайнството

незримо...

 

Разбудени,

брезите шумолят...

Побягва тишина,

обезумяла.

До пръсване

зениците болят!

И плаче близостта -

непреболяла...

 

През пазвата

на сетните звезди

със мокри стъпки

броди пак Зората.

В нощта се сляха

полюсни следи!

И писна във Душата

зимен вятър!

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??