Jan 4, 2011, 10:37 PM

Зимна любов 

  Poetry » Love
1707 0 14

В косите ти снегът е оживял и

нарисувал е неповторим шедьовър.

Очите ми са пещерни кристали.

Разтапят се. На колене се молят.

От зимата не те е страх отдавна.

Та тя със теб обменя вдъхновение...

Безсилен, погледът ми е удавник

в очи, в които мъртвото вълнение

е легнало,  опитомено като куче.

Докосне ли те огън и... изстива.

Полярни нощи на устойчивост се учат

от теб. Така успешно се прикриваш!

Очите ти – побъркана виелица –

следи оставят като стъпки по снега

в очите ми. Студът е отживелица,

щом в мене диша и ще диша любовта.

© Елена Биларева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??