В косите ти снегът е оживял и
нарисувал е неповторим шедьовър.
Очите ми са пещерни кристали.
Разтапят се. На колене се молят.
От зимата не те е страх отдавна.
Та тя със теб обменя вдъхновение...
Безсилен, погледът ми е удавник
в очи, в които мъртвото вълнение
е легнало, опитомено като куче.
Докосне ли те огън и... изстива.
Полярни нощи на устойчивост се учат
от теб. Така успешно се прикриваш! ...