radi. (Ради Стефанов Р)
282 1628
Dec 31, 2009, 10:21 PM

Зимна приказка 

  Poetry » Other
1377 0 24

 

     

 

Измислих си среднощна приказка,

но принцове и Пепеляшки няма.

И може би дори е истинска,

и може би дори за двама.

 

Понякога насън си я разказвам.

Понякога в съня си разговарям.

И толкова е пусто и е празно,

че себе си понякога повтарям.

 

Без думи съм, а страшно ми се иска

да мога да римувам тишината.

Сбогувам се, но виещо ми липсваш

и липсата е виещо позната.

 

Не бих могъл да кажа сбогом,

защото е завинаги навярно;

Бих искал – искам, но не мога

да се напия и да те забравя.

 

Но как в такава нощ да се сбогувам?

Но как да си призная, че е лудост?

И може би щом птиците сънуват,

насън ще дойда и ще те събудя.

 

И всеки блус е призив сред пустиня –

самотен блус в самотен празник.

В сърцето – вечно зъзнещ скитник –

един акорд  безмълвно гасне.

 

Измислих си среднощна приказка

със себе си среднощно да говоря.

И пееше тъгата тихичко

в съня на падащите метеори.

 

© Ради Стефанов Р All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??