31 дек. 2009 г., 22:21
Измислих си среднощна приказка,
но принцове и Пепеляшки няма.
И може би дори е истинска,
и може би дори за двама.
Понякога насън си я разказвам.
Понякога в съня си разговарям.
И толкова е пусто и е празно,
че себе си понякога повтарям.
Без думи съм, а страшно ми се иска
да мога да римувам тишината.
Сбогувам се, но виещо ми липсваш
и липсата е виещо позната. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация