Зимна приказка
Отвън е студено и всичко е бяло,
снегът направил е грозното красиво.
С нежната си ласка гали по лицето
и с ледена обвивка поглъща телцето.
Красиво е и замечтано.
Деца играят, правят снежни топки,
пързалки от пътечки,
снежни човечета с по две очета, носленце и усмивка.
Зимна приказка е през деня,
а нощем става вълшебна забава.
По неотъпкани места огрява уличната светлина,
превръща снега в скъпоценни камъчета
и сгрява всяка душа.
Студът на пръв поглед е мрачен, зъл и нежелан,
но погледнеш ли снежната завеса,
в сърцето ти изгрява звезден миг.
Приказка вълшебна с ветрец от блян
гали и пощипва всеки навън.
И сякаш всичко се изпарява и оставаш само ти и той.
Усмивката ти порозовява и отпиваш глътка...
свобода!
© Валка All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И в "поезия", и в "проза" - все тая. Красива зимна картина, интелигентно описание, приятни сравнения. Само дето всичко - до последния детайл! - е безнадеждно познато не от десетки, а от стотици други стихове преди този. При това - наистина стихове, а не опуси с ненужно разкрепостена метрика. А щом е тъй - струва ли си да се описва по шаблона вече отдавна познатото? Никола Инджов /казвам го за втори път/ пише: "Поети много. Не можеш да си сам, но трябва да си единствен". Не искам да засегна никого, просто самооценката е изневерила на авторката. Съжалявам...
-
красиво описана зимна картина, НО... имам 2 забележки:
1.) "и с ледена обвивка поглъща телцето" >>> чие телце? защо го поглъща? зловещо някак, не на място, недообмислено;
2.) защо в "поезия"? текстът е сполучлива импресия и би бил съвсем на място в категория "проза".
п.п. думите ми не целят да засегнат.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
А публикувам тук, защото ми допада идеята да бъда сред добри и най-добрите, от които да се уча по някакъв начин.