Когато писах този стих ми беше тъжно... за бездомниците, спящи в студа.... за самотниците.... за обичните, скъпи хора, които са ни напуснали завинаги... и нямада празнуват с нас...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up