Когато писах този стих ми беше тъжно... за бездомниците, спящи в студа.... за самотниците.... за обичните, скъпи хора, които са ни напуснали завинаги... и нямада празнуват с нас...

В тази нощ на декември
под луната
мръзнат бездомници...
Влюбени
подклаждат огън
в каминитe прашaсали...
Снежинките танцуващи
целуват
съблечените клони
на дърветата,
едничък миг,
едно докосване
и чезнат, сякаш
никога не са били...
Под звездите,
някъде една сълза,
търкаляла се дълго
във снега,
сега е топка лед
в студената прегръдка
на нощта...
А на декември
зимното ноктюрно,
с лиричната си
белоснежност,
покрива улиците спящи
на града...

Дейзи Патън