Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Oct 23, 2005, 5:15 PM

Златните трохи 

  Poetry
732 0 4

Там някаде във времето далечно
зад сенки, спомени и прах,
са образите мили и обични
днес връщам се при тях .

Разголена, разкъсана душата
прошепна тихичко прости,
тя гладна бе и за отплата
получи златните трохи.

Една троха в нозете падна,
друга в пазвата се сгуши,
а трета във дланта остана-
аз мислех си защо така се случи.

Озадачена отговор потърсих
какво да сторя с тез трохи,
не чаках дълго и дочух
отговор на моите молби.

В нозете тази дето падна
ще пази твойте пътища,
а тази що е в пазвата
ще бди над теб във твойте сънища.

В дланта която си остана-
над нея бди и я пази,
тя ще нахрани душата,
тя светлина ще ти дари.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??