Златните трохи

23 oct 2005, 17:15

Poesía

773 0 4

Там някаде във времето далечно
зад сенки, спомени и прах,
са образите мили и обични
днес връщам се при тях .
Разголена, разкъсана душата
прошепна тихичко прости,
тя гладна бе и за отплата
получи златните трохи.
Една троха в нозете падна,
друга в пазвата се сгуши,
а трета във дланта остана-
аз мислех си защо така се случи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Златните трохи

Искате да прочетете повече?

Propuestas