Jan 15, 2012, 12:47 PM

Злобата 

  Poetry » Civilian
1213 1 1

ЗЛОБАТА


Аз много често виждам

как злобата от нищото се ражда.

Един за дребните трохи на друг завижда,

омраза ден из ден в сърцето си насажда.


Поражда се безсмислено, ненужно –

заради дъждовна капка във съседски двор.

И страда той за щастието чуждо,

и влиза всеки миг в ненужен спор.


В напразна болка дните му минават,

все търси той измислена  вина.

Отдавна е престанал да прощава,

отдавна в жилите смразена е кръвта.


А толкова малко е нужно –

с усмивка леда да стопиш,

да се зарадваш на щастие чуждо,

радост в сърцето да подслониш.


С ръката, с която си удрял,

детска глава да помилваш

и с устата, с която си хулил,

нежни слова да изричаш.


Толкова малко е нужно...


27.01.2010 г.

София

© Добромир Пенков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прав си!Понякога е нужно толкова малко като: усмивка, жест или добра дума за да зарадваме някого!Нека запазим човешкото в нас ,да надскочим злобата , да се усмихваме повече и да правим щастливи хората около нас!Поздрав за стиха!
Random works
: ??:??