ЗЛОБАТА

Аз много често виждам

как злобата от нищото се ражда.

Един за дребните трохи на друг завижда,

омраза ден из ден в сърцето си насажда.

Поражда се безсмислено, ненужно –

заради дъждовна капка във съседски двор.

И страда той за щастието чуждо,

и влиза всеки миг в ненужен спор.

В напразна болка дните му минават,

все търси той измислена  вина.

Отдавна е престанал да прощава,

отдавна в жилите смразена е кръвта.

А толкова малко е нужно –

с усмивка леда да стопиш,

да се зарадваш на щастие чуждо,

радост в сърцето да подслониш.

С ръката, с която си удрял,

детска глава да помилваш

и с устата, с която си хулил,

нежни слова да изричаш.

Толкова малко е нужно...

27.01.2010 г.

София