Знам къде ми е болката.
Знам точно колко е тежестта ѝ и
въобще не се опитвам да измеря дълбочината ѝ.
Усещам, че не бих могла -
толкова е непостоянна в размерите си.
Първо се свива до малко болезнено убождане,
за да се увеличи до огромен задушаващ товар.
После изчезва за неопределено време,
за да се завърне изневиделица - неканена.
Но винаги силна (силна, силна).
И пулсира, диша, живее, само защото съм - друго не ѝ трябва.
Не се освобождаваш от нещо, което е символ на обичта ти. ...