Драскат мокри и тъжни, унили липи,
с аромат, по небето опушено
и с крилце под главата си, лятото спи,
в сърчицето на славея сгушено.
Няма вчера и утре, преди, или след,
и размиват се бавно контурите,
на пчелите сънуващи слънце и мед,
мокър вятър напява потпурите,
от неслучени песни, на сини вълни
и ръждясва по жиците болката
и напук на прогнозата жито кълни,
лято есенно. Толкова, колкото. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up