Jun 23, 2020, 9:18 AM  

Знам обича ни юни 

  Poetry » Landscape, Other
748 11 9
Драскат мокри и тъжни, унили липи,
с аромат, по небето опушено
и с крилце под главата си, лятото спи,
в сърчицето на славея сгушено.
Няма вчера и утре, преди, или след,
и размиват се бавно контурите,
на пчелите сънуващи слънце и мед,
мокър вятър напява потпурите,
от неслучени песни, на сини вълни
и ръждясва по жиците болката
и напук на прогнозата жито кълни,
лято есенно. Толкова, колкото. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Random works
: ??:??