23.06.2020 г., 9:18 ч.  

Знам обича ни юни 

  Поезия » Пейзажна, Друга
746 11 9
Драскат мокри и тъжни, унили липи,
с аромат, по небето опушено
и с крилце под главата си, лятото спи,
в сърчицето на славея сгушено.
Няма вчера и утре, преди, или след,
и размиват се бавно контурите,
на пчелите сънуващи слънце и мед,
мокър вятър напява потпурите,
от неслучени песни, на сини вълни
и ръждясва по жиците болката
и напук на прогнозата жито кълни,
лято есенно. Толкова, колкото. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??