valiordanov (Валентин Йорданов)
1816 1469
Jun 20, 2008, 7:20 AM

Зограф 

  Poetry » Other
519 0 15
Вземи боите, Майсторе. Рисувай.
Ръката ти е Божията мисъл.
Нанесените цветове танцуват
и дават на картините ти смисъл.

Вдъхни живот на голите дувари.
В храма твойто дело е велико.
Изкуството не може да измаря,
дори напротив, до сърцето стига.

Пласт след пласт боите ти превръщат
в магия твоите неземни чувства.
Очите зажаднели ги поглъщат,
душите се пречистват със изкуство...

Но някой ще попита ли какво е
на Майстора сърцето разтуптяло?
Дали във него истински покой е
или в тъга потънало е цяло?

Рисувай, Майсторе. Недей да спираш.
Полагай свойте чувства по стените.
Макар от тях тъгата да прозира,
те векове за живите ще светят.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??