marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)
287 263
Apr 30, 2016, 10:52 AM  

Зов 

  Poetry » Love
324 0 3

Зов

 

Ти мъчиш се във сумрака да срещнеш,

от сложения до леглото ти портрет,

очите ми. Изпълнени с гореща

любов. Единствена. За теб.

 

А въздухът трепти изнемощял.

И образът е някак си размазан.

От дим цигарен. Синкав, бял.

И струва ти се, че е сух и празен.

 

Ръка протягаш да го съживиш.

Но нищо в тоя поглед не потрепва.

Дъх си поемаш, за да изкрещиш.

Ала звукът във гърлото ти секва.

 

И виждаш ме, посърнала от плач.

Очите празни- те се пресушиха.

И твоят зов отеква. В полуздрач.

Една въздишка. Богомолно тиха.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??