marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)
287 263
30.04.2016 г., 10:52 ч.  

Зов 

  Поезия » Любовна
323 0 3

Зов

 

Ти мъчиш се във сумрака да срещнеш,

от сложения до леглото ти портрет,

очите ми. Изпълнени с гореща

любов. Единствена. За теб.

 

А въздухът трепти изнемощял.

И образът е някак си размазан.

От дим цигарен. Синкав, бял.

И струва ти се, че е сух и празен.

 

Ръка протягаш да го съживиш.

Но нищо в тоя поглед не потрепва.

Дъх си поемаш, за да изкрещиш.

Ала звукът във гърлото ти секва.

 

И виждаш ме, посърнала от плач.

Очите празни- те се пресушиха.

И твоят зов отеква. В полуздрач.

Една въздишка. Богомолно тиха.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??