Зов за живот

Jan 9, 2016, 9:01 PM

Poetry » Phylosophy

1255 1 5

Защо мълчиш, черешова цигулко...
Маестрото ти няма да се върне.
Лъкът ти е огъната драскулка.
Защо им даваш право да те зърнат
такава грозна, гола, изкривена,...
такава слаба, луда и присвита?
Същинска кръв по струнните ти вени
течеше музиката и помиташе.
Защо мълчиш, черешова цигулко?
Свири – дори фалшиво и объркано.
Не ставай на трофей за невестулките.
Маестрото ти няма да се върне.
В дъха му се събираше животът ти.
В ръцете му се раждаха признания.
Защо мълчиш? Свири! Свири, защото
дъхът е музика.
А другото – мълчание.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

vedrina (Марина Стоянова)

2016-01-10T18:54:39+02:00

Много силни думи - все едно казват - "ЛИПСВАШ МИ" - две думи също толко силни и красиви, но и пълни с тъга и много любов...!!!
"Свири – дори фалшиво и объркано.
Не ставай на трофей за невестулките.
Маестрото ти няма да се върне."
nezemna (Неземна)

2016-01-10T17:15:02+02:00

!!!
Довереница (Дочка Василева)

2016-01-10T09:42:13+02:00

Аплодисменти!
elenabili (Елена Биларева)

2016-01-10T09:20:42+02:00

Благодаря!
Eia (Росица Танчева)

2016-01-10T08:32:15+02:00

Поздравления за тази творба, Елена!