9 янв. 2016 г., 21:01

Зов за живот 

  Поэзия » Философская
1256 1 5

Защо мълчиш, черешова цигулко...
Маестрото ти няма да се върне.
Лъкът ти е огъната драскулка.
Защо им даваш право да те зърнат
такава грозна, гола, изкривена,...
такава слаба, луда и присвита?
Същинска кръв по струнните ти вени
течеше музиката и помиташе.
Защо мълчиш, черешова цигулко?
Свири – дори фалшиво и объркано.
Не ставай на трофей за невестулките.
Маестрото ти няма да се върне.
В дъха му се събираше животът ти.
В ръцете му се раждаха признания.
Защо мълчиш? Свири! Свири, защото
дъхът е музика.
А другото – мълчание.

© Елена Биларева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??