lestat11 (Калоян Кънев)
47 206
Jun 29, 2011, 10:15 PM

Зовете ме плът 

  Poetry » Phylosophy
589 0 1

Зовете ме плът


В мастило и страх и копнежи съм давил.
На лист не веднъж на бесило увисвал.
След всяко прераждане в скрина оставях
дълбоките белези, все ръкописни.
И черпех понякога мъдрост от тях.
Но все по-печатни ми ставаха мислите,
все по-неонов в устата вкусът.
„Човек помъдрял” вероятно си мислите.
Човек ми е много. Зовете ме „плът”.

© Калоян Кънев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??