29.06.2011 г., 22:15 ч.

Зовете ме плът 

  Поезия » Философска
688 0 1
Зовете ме плът
В мастило и страх и копнежи съм давил.
На лист не веднъж на бесило увисвал.
След всяко прераждане в скрина оставях
дълбоките белези, все ръкописни.
И черпех понякога мъдрост от тях.
Но все по-печатни ми ставаха мислите,
все по-неонов в устата вкусът.
„Човек помъдрял” вероятно си мислите.
Човек ми е много. Зовете ме „плът”.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Кънев Всички права запазени

Предложения
: ??:??