Събудих се, късно следобед,
усещайки болката в мен.
Главоболие, толкова жестоко,
от глада ми, притаен.
Шумовете наоколо дразнят,
не е музика това, което кънти.
Ударът, аз, земята, паднал -
виждам света през сълзи...
В тайното шкафче поглеждам,
няма останало и зрънце поне.
Навън излизам с надежда,
да срещна някой друг като мен.
Моят най-близък приятел -
секретният фармацевт, Радослав,
той днес за мен е набавил
лекарство за моите болка и гняв.
И бързо се промъквам по тъмно,
да си приготвя от вълшебния прах -
в душата ми вече се съмва,
няма гняв, тревоги или страх...
***
И същата нощ с усмивка -
гледам звездите, несъзнателен.
Болката - вече красива,
утеха е,
в живота ми несъстоятелен...
© Христо Андонов All rights reserved.