30 dic 2009, 10:14

Зрънце надежда 

  Poesía » Otra
567 0 0
Събудих се, късно следобед,
усещайки болката в мен.
Главоболие, толкова жестоко,
от глада ми, притаен.
Шумовете наоколо дразнят,
не е музика това, което кънти.
Ударът, аз, земята, паднал -
виждам света през сълзи...
В тайното шкафче поглеждам,
няма останало и зрънце поне.
Навън излизам с надежда,
да срещна някой друг като мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??