Сега, когато съм звезда в безкрая
и те докосвам само в спомен тих -
едвам блещукаща съм вече, зная –
но по звездите ти изпращам стих.
Защото знам, чрез светлинката моя,
ще те достигне той от юлското небе
и щом го чуеш, пак ще бъда твоя
(докато слънцето стиха не прегризe).
Но пак ще съм щастлива – с толкоз даже –
защото пак с любов ще те докосна,
дори Вселената за туй да ме накаже
и в миг да ме изпепели мълниеносно, ...