Feb 23, 2010, 10:51 AM

Звезда 

  Poetry » Love
726 0 2

Сега, когато съм звезда в безкрая

и те докосвам само в спомен тих -

едвам блещукаща съм вече, зная –

но по звездите ти изпращам стих.

Защото знам, чрез светлинката моя,

ще те достигне той от юлското небе

и щом го чуеш, пак ще бъда твоя

(докато слънцето стиха не прегризe).

Но пак ще съм щастлива – с толкоз даже –

защото пак с любов ще те докосна,

дори Вселената за туй да ме накаже

и в миг да ме изпепели мълниеносно,

аз пак в тебе скришом ще проблесна,

ще те накарам в ритъм да трептим,

с капки дъжд ще те целувам страстно

и с ласките си в Космоса ще се взривим...

© Хриси Саръова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??