23.02.2010 г., 10:51 ч.

Звезда 

  Поезия » Любовна
725 0 2

Сега, когато съм звезда в безкрая

и те докосвам само в спомен тих -

едвам блещукаща съм вече, зная –

но по звездите ти изпращам стих.

Защото знам, чрез светлинката моя,

ще те достигне той от юлското небе

и щом го чуеш, пак ще бъда твоя

(докато слънцето стиха не прегризe).

Но пак ще съм щастлива – с толкоз даже –

защото пак с любов ще те докосна,

дори Вселената за туй да ме накаже

и в миг да ме изпепели мълниеносно,

аз пак в тебе скришом ще проблесна,

ще те накарам в ритъм да трептим,

с капки дъжд ще те целувам страстно

и с ласките си в Космоса ще се взривим...

© Хриси Саръова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??