Господар съм и съм роб на таз земя - на рохка почва стъпват ми краката. Птица съм, но вместо в небеса, аз се лутам във простора на лъжата. Добър съм и съм лош. Едва-едва различавам нежността от груба сила. Чужденец съм в свойта собствена душа и цъфти сърцето със стъбло изгнило.
Не чувствам днес леглото си за свое. Надежда нямам. Ти ли я отне? Неведнъж в гнева си непристоен аз забравях... и си спомнях теб. Тъгата що е? Кой ми я донесе? Лицето ми блестеше. Вече не. ... Една звезда от всички си харесах. Тя за мен бе цялото небе.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрави за хубавия стих!