Feb 3, 2010, 9:24 AM

Звезда 

  Poetry » Love
650 0 0

Късно вечер е,

а аз стоя и мисля си.

За синьото небе.

За милионите звезди.

 

Толкоз много те са,

а само за една мечтая.

Да слезе от тъмната завеса.

Да я видя. Да я погаля.

 

Макар за други тя да е
просто една от всички.

В мойте очи прекрасна е,

като безброй пойни птички.

 

Рано сутрин стана
и моята звезда отива си.

И физиономия замечтана

на моето лице остана.

 

© Георги Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??