3 feb 2010, 9:24

Звезда 

  Poesía » De amor
717 0 0
Късно вечер е,
а аз стоя и мисля си.
За синьото небе.
За милионите звезди.
Толкоз много те са,
а само за една мечтая.
Да слезе от тъмната завеса.
Да я видя. Да я погаля.
Макар за други тя да е
просто една от всички.
В мойте очи прекрасна е,
като безброй пойни птички. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Йорданов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??