Звезда

Jul 27, 2011, 1:10 PM

Poetry

522 0 1

Със болката на увяхващото цвете
в пазвите на утринна роса,
ден и нощ аз питам ветровете
къде изчезна моята звезда?
В сънищата я докосва
тръпнеща от болката ръка,
облак тъмен затъмнява
утрото сияйно на нощта.
Вятър лют съдбата ми обърна,
сърцето ми в бурени оплита,
в тълпи и друми безпътечни
безцелно мечтата ми скита. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Звезда

Want to read more?

Random works